По Коледа стават чудеса

Трябваха ни цели три години с моите момичета и момчета от 7.А клас, за да стигнем всички заедно до осъзнатия избор да си подарим на Коледа книга. Работата по вкуса изисква време, особено в днешни времена, в които много често формата измества съдържанието, а блясъкът- смисъла. Но ние, учителите, сме особено търпеливо съсловие. Не се отказваме лесно.
Казвам ,,осъзнат“, защото учениците имаха право на избор. А изборът е вид свобода. Но нямаше такива, които да не искат да участват в предизвикателството, поне за мен си беше такова.
Седмокласниците разбраха, че книгата не е обикновен предмет, а послание, знак за внимание, уважение и желание да зарадваш другия. Подаряваш думи, подаряваш история. Отговорност е. Трябва да познаваш съученика си, неговите предпочитания. Останах приятно изненадана колко внимателно учениците бяха избирали книгите, не на случаен принцип, а с мисъл за човека, който ще я получи, който ще я чете.
Коледа е дар и чудо! Моето чудо днес бяха моите ученици- сякаш по-красиви и по-добри от всеки друг път!



